ВЪЗДУШНАТА ВЪЗГЛАВНИЦА

Хиляди дължат живота си на въздушната възглавница. Но малко от тях знаят, колко сложна техника се крие зад нейното навременното и сигурно задействане

Водачът седи зад волана правилно от ергономична гледна точка, със свити в лактите ръце. Тоест - доста плътно. Поради това има голяма вероятност при инцидент да удари главата си във волана - въпреки предпазния колан.

Въздушните възглавници - за първи път монтирани през 1980 г. в Mercedes S-класа, имат за цел да предотвратят този удар, като бавно забавят движенията на главата и гръдния кош на водача - като мека възглавница.

Тази възглавница обаче трябва да се надуе навреме, защото целият удар при скорост 50 км/ч е с продължителност около 1/10 от секундата. Затова инженерите пресмятат интервалите на работа на въздушната възглавница в хилядни от секундата (ms=милисекунди). Важно е в интервала между удара и началото на задействането на въздушната възглавница да не се губи никакво време. За тази цел на стабилните части на каросерията са монтирани сензори, които да оценят безпогрешно силата на удара. Това е важно, защото в началото се раздробяват стърчащите пред автомобила пластмасови брони и други детайли, при което забавянето на автомобила е незначително. Едва когато ударът силно разтърси каросерията, управляващият блок дава сигнал за възпламеняване. До този момент може да минат максимум 10 милисекунди.

След това електрическият сигнал достига до запалителния елемент, който активира пиротехническия заряд на газгенератора. При взрива се образува азот, който само за 30 милисекунди надува найлоновия чувал с обем между 35 и 70 литра. В този момент на специалните места се счупват пластмасовите облицовки на волана или таблото.

От първия контакт на автомобила с препятствието са изминали само 40 милисекунди, деформирането на каросерията почти е приключило. Пътниците обаче продължават да се движат с почти същата скорост напред, преди тялото им да бъде "хванато" от предпазните колани. За мекото "посрещане" на главите им се грижи въздушната възглавница.

Веднага след това въздушната възглавница бавно се изпразва през специалните отверстия, при което се образува прашен облак от талк. В днешно време лимузините с 4 врати имат до 8 въздушни възглавници, като в някои модели на Toyota и Mercedes се вгражда и въздушна възглавница за коленете на водача. През 2009 г., за пръв път видяхме въздушна възглавница на предпазния колан в концептуалния Mercedes S-class ESF, създаден специално за презентация на бъдещи технологии за безопасност. Такива надуваеми колани омекотяват удара допълнително и днес можем да ги срещнем в суперспортния Lexus LFA и като опция в някои модели на Форд, продавани в щатите.

Много важни за оцеляването на пътниците са и страничните въздушни възглавници. При тях дължината на ръцете няма значение, но поради много малката странична деформируема област на каросерията задействането на въздушната възглавница трябва да се осъществи още по-бързо, понякога за под 5 милисекунди. Като цяло тези възглавници имат на разположение най-много 10 милисекунди за надуване. Затова при тях не се използват газгенератори, а патрони със сгъстен въздух, които осигуряват още по-бързото надуване.