Избрани части
0
Начало
Автостатии
Без спирачки не може

БЕЗ СПИРАЧКИ НЕ МОЖЕ

публикувано: 11.02.2012 г. 18:26

Вероятно само психолозите могат да обяснят защо въпреки вродения си инстинкт за самосъхранение човек се интересува живо от такива технически параметри на своя автомобил, като максималната скорост и времето за ускоряване от 0 до 100 км/ч. Малцина, опитали веднъж дрогата на високите скорости, си задават въпроса за колко секунди ще спре движещият се със 100 км/ч автомобил и има ли достатъчен спирачен път до препятствието пред него.

Аварийно спиранеСтатистиката показва, че повечето катастрофи и произшествия на пътя стават не вследствие на технически неизправности. Включително и в спирачната система на автомобила, а поради движение с несъобразена скорост. А това е едно твърде неопределено понятие, което обикновено пострадалият не може да разбере. Казано с други думи, всичко е наред, само процесът на спиране поради peg причини е започнал твърде късно. Тези причини могат да бъдат забавени реакции на шофьора, намалено сцепление между колелата и пътното платно, неефективно работеща спирачна система и дори баналното неспазване на необходимата дистанция. Все неща, с които човекът зад волана трябва да се съобразява. Едва ли е необходимо специално да се убеждаваме колко голямо значение има спирането на автомобила за безопасността на движението. С натискането на спирачния педал се появява спирачна сила на колелата, която забавя движението, но едновременно с това възниква и инерционна сила, приложена в центъра на тежестта на автомобила, която й противодейства и се стреми да продължи движението. Инерционната сила иде е по-голяма, ако автомобилът се движи надолу по наклонен път и обратно - ще намалява при движение нагоре. Известно влияние оказват и посоката на вятъра, както и въздушното съпротивление. Не може да се пренебрегне и съпротивлението при търкаляне. Общата спирачна сила, действаща на автомобила, се ограничава, при което сумата от спирачните сили, действаща върху всички колела, ще зависи от сцеплението на гумите с пътното платно. Коефициентът на сцепление се колебае в твърде широк диапазон - от 0,8 при движение по бетонно или асфалтово покритие go 0,1 при заледени участъци. Този коефициент зависи не само от състоянието на пътя, но и от конструкцията и състоянието на гумите, а така също и от скоростта на движението в момента на започването на спирането, Износването на шарките на протектора намалява коефициента на сцепление с 25 - 30%. Спирачната сила, а следователно и величината на забавяне достига своята максимална стойност не при спиране изведнъж, при което вероятността от блокиране на колелата е голяма. При това се наблюдава свободно и трудно управляемо плъзгане на автомобила, което увеличава спирачния път.

При екстремно спиране

може и да си мислите, че действате мигновено, обаче това съвсем не е така. Трябва да се отчете времето на реакцията на шофьора, т.е. онова време, през което той вижда опасността, взема решение и го привежда в действие. Минималното време за реакция при много опитен шофьор е не по-малко от 0,3 сек. На практика то е 1.0-1.5, а понякога и повече секунди. При наличие на алкохол в кръвта реакциите са твърде забавени, въпреки че обикновено се твърди точно обратното.

 

Спирачната система не може да започне веднага да спира ефективно

 Спирачен апарат от Субарунеобходимо е бреме за сработване на механизмите, което е 0,2 - 0.3 сек. при изправна и регулирана уредба. Прибавяйки времето за ефективно спиране, при което автомобилът намалява скоростта си до нула, се получава времето за спиране на превозното средство. Пътят, изминат за това време, се нарича спирачен път. На практика ефективността на спирачките се оценява по три показателя: дължина на спирачния път, величината на закъснението (намаляването на скоростта за единица време) и сумарните спирачни сили.

Максималното забавяне, измерено 6 м/сек2, е величина, която е пропорционална на големината на спирачната сила. За леките автомобили тя трябва да бъде минимум 5,8 м/сек2, на товарните - 4,5 м/сек2, а за автобусите - 5,0 м/сек2. Ръчната спирачка трябва да задържа автомобила по път с наклон 20%.

Независимо от срока на службата на автомобила спирачната система трябва да осигури безотказно и надеждно спиране. Спирачките се смятат за неизправни и автомобилът се спира от движение при спирачен път, по-голям от 7,2 м за леки автомобили, 11 м за автобуси и 9,5 м за камиони (при скорост 30 км/ч).

Спирачната система на съвременните леки автомобили се състои от две независими спирачни уредби крачна и ръчна спирачки. Крачната спирачка е с хидравличен привод с диагонално свързване на работните цилиндри и обикновено вакуумен усилвател на приложеното усилие. Обикновено предните спирачни механизми са дискови, а задните - барабанен тип. Диагоналното самостоятелно задействане гарантира спирането при повреда в един от двата кръга, което е от изключителна важност за безопасността но движението. При спиране цялата кинетична енергия се превръща в топлина, която силно загрява дисковете, накладките и другите елементи но системата, включително и спирачната течност. На скоростните автомобили спирачните дискове са вентилирани, за да се охлаждат бързо. Спирачната течност трябва да отговаря на международните стандарти ISO 4925 и SAE J 1703 F. В капачката на резервоара за спирачна течност има датчик, който посредством лампа на арматурното табло своевременно сигнализира при гранично намаляване на нивото. Ръчната спирачка действа само върху задните колела, а при някои конструкции блокира трансмисията.

Надеждната работа на спирачната система е залог за безопасно движение. В процеса на експлоатацията частите и механизмите са подложени на големи механични и топлинни натоварвания. Това е причина за интензивното им износване, промяна но физическите свойство на гумените уплътнители, маркучи и спирачно течност, вследствие но което ефективността намалява, спирачният път се увеличава, възможно е дори системата да откаже напълно. За добрата работа на спирачките е особено важно редовното профилактика. Не бива да се изчаква go появата на пределни износвания или на пълни откази, най-често завършващи фатално. Повредите могат да бъдат в хидравличната част - най-често свързани с разхерметизиране, изтичане на спирачна течност, наличие но въздух в системата. Механичните повреди са свързани преди всичко с пределното износване на авточасти като спирачните дискове, барабани, накладки и челюсти, както и с несвоевременните и недостатъчно прецизни регулировки.

При резервните части "ментетата" са силно разпространени

особено що се отнася до спирачната система. Кой ли не произвежда накладки, дискове, маншони, гумени уплътнения - все важни и отговорни детайли.

Значително по-pедки са случаите на неизправност във вакуумния усилвател, свързани преди всичко с нарушаване, но херметичността. Ако усилвателят е повреден, усилието, прилагано върху педала, нараства многократно. При всички случаи на констатирана неизправност трябва да се потърси квалифицирана помощ в сервиз, където не само знаят как най-добре да свършат работата, но и разполагат със специални инструменти и приспособления. След ремонта спирачките непременно трябва да се изпробват както на стенд, така и в движение. Когато става дума за сигурността и дори за живота, е недопустимо да се правят компромиси.

Димитър Петров