КЛИМАТИЧНА СИСТЕМА - АВТОЧАСТИ

Имаше време, не чак толкова отдавна, когато автомобилния климатик се смяташе за лукс. Днес повечето шофьори, не споделят тази гледна точка. Климатичната система е стандартна за почти всички нови модели автомобили, пикапи и микробуси, което я прави толкова често срещана колкото и кормилото в една кола. Дори и в България, където голяма част от автомобилите се купуват втора употреба, климатика вече е добре познат на българина и той настоява за него при избора на автомобил.

Всеобщата приемственост на идеята за контролирането на температурата в купето на автомобила свидетелства за еволюцията на автомобила и напредъка в областта на комфорта и лукса в колите. В ранните дни на автомобила, когато дори и отоплението се е считало за лукс, мисълта за разточителен комфорт от 22 градуса при следобедната лятна жега от 40 градуса е било научна фантастика. Днес нашето разбиране за минималната граница на комфорт се е издигнало до невероятни висоти. В колата трябва да има хубаво озвучение, ABS, мултиволан и всякакъв вид въздушни възглавници. Климатика – той е даденост.

Ако сте поне малко любопитни, сигурно се питате как точно става магията – как климатичната система успява да ви накара да настръхнете от студ, когато навън е достатъчно топло да си изпържете яйца върху ламарина? За начало, климатичната система всъщност не произвежда студен въздух, а по-скоро извлича топлината от купето на автомобила и я изхвърля навън. Системата работи на същия принцип като домашния климатик, хладилниците и въобще повечето видове охлаждащи инсталации.

Първо, затворена система се изпълва с газ с ниска температура на кипене като фреон. Този работен газ се нагнетява с компресор, за да се постигне високо налягане. При покачване на налягането, фреона се сгорещява като абсорбира топлината около него. След това този горещ газ се циркулира в затворената система от тръби, за да се разсее топлината. Затова от научна гледна точка този газ по-скоро отнема топлина отколкото добавя студ, но това е тема, която ще оставим за уроците по физика. Важното е, че този газ има свойството да губи много от топлината си, т.е. става доста студен, когато понижим налягането. Когато се охлади, той се втечнява. Това е моментът, в който студен въздух започва да духа по вашето потно чело.

За да използвате тази система в автомобил е необходима много малка адаптация спрямо ранните ѝ приложения като устройство за охлаждане. Единствено хладилният агент, който се използва днес е по-различен. В началото се е използвал предимно охлаждащ агент R-12, произвеждан от DuPont под търговската марка Freon, но дългогодишни изследвания доказали неговата вреда за озоновия слой. През 80-те години на миналия век, в Монреал се подписва Протокол за защита на озоновия слой от редица страни, сред които и България. В резултат на това споразумение се прекратява използването на Фреон R-12 в автомобилните климатици и от този момент нататък се използва само по-малко ефективния, но и безвреден R-134a, както за новите автомобили, така и за зареждане на климатиците на старите.

Резервни части за автомобилната климатична система

Климатичната инсталация във вашия автомобил се състои от компресор, кондензатор, изпарител (дехидратор), тръби на охлаждащия агент и няколко сензора, тук и там.

Компресор: това е сърцето на автомобилната климатична система. Компресорът отговаря за вдигането на налягането на хладилния агент (фреона), който от своя страна при високо налягане започва да абсорбира топлина, охлаждайки въздуха. Компресора се задвижва от пистовия ремък на двигателя. Компресора разполага със свой собствен електронен управляван съединител, който включва и изключва компресора в зависимост от нуждата от повече охладен въздух.

Кондензатор: той е като малък радиатор, който обикновено се монтира в предната част на автомобила непосредствено до големия радиатор на охладителната система на двигателя. Някои кондензатори дори са снабдени със свои собствен електрически вентилатор. Горещия компресиран фреонов газ преминава през кондензатора и се охлажда значително, като в процеса се превръща в течност.

Изпарител: изпарителя е друг малък радиатор, чийто задача е точно обратната на кондензатора. Докато супер-охладения течен фреон преминава през неговите тръби, засмукан отвън въздух се прекарва през това радиаторче и се охлажда, точно преди да постъпи в купето на колата през духалките. В резултат на преминаващия през изпарителя топъл въздух, фреона се затопля отново и се превръща обратно в газ.

Разширителен клапан на климатик: това е регулираща клапа с термична задвижка или позната още като термо редуцир вентил (ТРВ). Не винаги искате пръстите ви да измръзнат от студ, затова тази клапа контролира притока на супер-охладен фреон към изпарителя, като по този начин контролира и температурата на въздуха, който постъпва в купето. Днес има няколко вида клапа на климатика, които работят на различен принцип, но изпълняват една и съща функция.

Дехидратор: Изсушителя на климатика е един вид предпазен механизъм за климатичната система. Задачата и единствена функция на компресора е да компресира газообразната форма на охладителния агент, но винаги има вероятност малко течност да достигне края на затворения кръг и да се озове в компресора. Затова се монтира т.нар. дехидратор, който улавя течния охладителен агент преди да е увредил компресора. Още повече, дори и най-малкия теч на инсталацията или неправилен монтаж може да вкара външна влага в системата, затова дехидратора е предвиден да абсорбира влага химически, използвайки т.нар. сикатив (материал подобен на пликчетата със силикагел, които се слагат в опаковките на електроника, за да поддържат суха среда). Дихидратора е снабден и с филтър, който улавя всички замърсявания, които биха могли да се озоват в системата.

Автоматичните климатични инсталации (познати в България под търговската марка климатроник, въведена за пръв път от VW в моделите Golf и Passat), срещани в по-луксозните автомобили, добавят сложно компютърно управление към климатичната система, с цел поддържане на зададена температура. С набор от температурни датчици, системата следи температурата вътре в колата и настройва кои вентилационни отвори (духалки) да се използват, каква да бъде силата на вентилатора и каква бъде температурата на въздуха постъпващ в колата, за да се поддържа зададената температура. Някои от тези системи са доста сложни, и могат да компенсират за слънцето греещо само върху едната страна на колата, предпочитанията на шофьора и пасажера до него, и дори на тези на пасажерите на задната седалка. Дали такова ниво на личен комфорт е необходимо наистина? Разбира се, че не. Но пък е хубаво.