ИСТОРИЯ НА ALFA ROMEO

Алфа Ромео - спортистът от Милано

Развитието на автомобилната индустрия в Италия закъснява. В края на XIX и началото на XX век страната е заета с вътрешни и външни политически проблеми - убийството на приемника на Емануел, войната с Етиопия и Турция... Няма условия за развитие на национална промишленост и Италия е лакома хапка за чуждестранни фирми.

В такива условия се заражда италианската автомобилна индустрия. Затова в много отношения тя е задължена на френските производители и на първо място на De-Dion Bouton, основана през 1883 г. Две години по-късно тази фирма пуска своя знаменит двигател с 2000 оборота в минута, използван в първите прототипи на много производители.

През 1899 г. Едуардо Биянчи основава компания за пускане на автомобили, снабдени с този мотор. Един от инженерите във фирмата е Джузепе Мерози. В същата година Чезаре Изота и Винченцо Фраскини организират фирма за внос на Renault и Mors. Първите произведени от тях коли Isotta-Fraschini са добре замаскирани Renault.

В тези условия през 1910 г. група милански предприемачи придобиват фабрика в покрайнините на Милано - в местността Ил Портело, занимаваща се с изготвяне на четирицилиндрови автомобили таксита Darraq. Тя се нарича Anonoma Lombarda Fabrica Automobili или A.L.F.A. Президент на новата компания става Уго Стела.

Емблемата на предприятието заимства гербовия щит на Милано. В лявата му част се намира червен кръст на бял фон, напомнящ за подвизите на Миланезе Джовани де Ро в годините на Първия кръстоносен поход през XI век - Миланезе е един от първите прикрепили своя щит на стените на Йерусалим. В дясната половина се намира гербът на Отоне Висконти, основателят на семейство Висконти в Милано. Той заимства този герб от един предател, когото убива по време на Първия кръстоносен поход. Неговият щит украсява змия, поглъщаща човек. Отоне използва този образ в семейния герб, който по-късно е приет от Милано като герб на града. Той символизира победата над враговете.

Производството на Darraq се оказва търговски неизгодно и във фирмата канят Джузепе Мерози, който по това време е един от водещите автомобилни специалисти. Той прави първия си автомобил за A.L.F.A. през 1910 г. Това е 24 HP с четирилитров четиритактов двигател с магнето запалване и карбуратор с възходящ поток на въздуха.

Но започването на Първата световна война прекратява производството. От 1916 г. управлението на фабриката преминава в ръцете на Николо Ромео - успяващ промишленик и финансист. От тогава фирмата става Alfa Romeo.

Ромео не е голям ентусиаст в автомобилостроенето и неговата помощ е главно финансова. Така или иначе след Първата световна война производството се възобновява благодарение на него.

През 1921 г. се спират довоенните модели 20-30 и 15-20. Представя се новият модел G 1, а след него и G 2. Това e опит на Alfa да пробие във високия клас автомобили, където по това време господстват Deusenberg, Packart, Pierce Arrow. Тези коли не постигат голям успех заради високата си цена.

Най-известните модели на конструктора Мерози, който идва в Alfa от Биянчи, стават колите от серията RL. Той въвежда в марката двойния разпределителен вал и двойката свещи twin spark. Собственици на RLSS са махараджи, както и Мусолини, което дава представа за комфорта и лукса на модела. Автомобили от тази серия заемат и първите места в състезанията на пистата Targa Florio. Когато карат обаче Мерози да направи успешен модел за Гран При, той просто усъвършенства стари довоенни коли. Появява се остра нужда от нов конструктор.

На работа е привлечен унгарецът Виторио Джано. Негова е заслугата изпитаните технологии в състезателните автомобили да се вграждат в серийните. Скоро моделът му Р2 доминира по пистите. През 1925 г. той донася първата световна титла за марката. Тогава се появява лавровият венец на емблемата на автомобилите Alfa. Залага се новата концепция в двигателите - неголеми размери, лекосплавни конструкции, висока надеждност, полусферична камера на изгаряне, централно разположени свещи, два реда горноразположени клапани и два разпределителни вала.

Стига се до базовия модел 6 С 1500, показан на Миланския автосалон през 1925 г., който има двигател от 1,5 литра и мощност 44 к.с. Версията с два вала е от 54 к.с., а тази с компресор - от 76 к.с. През 1929 г. се вдига обемът на моторите и мощността достига 46, 55 и 85 к.с. През 1931 г., за да подкрепи първенството на марката, Джано конструира 8-цилиндровия автомобил 8 С 2300, двигателят на който е от 142 к.с. Модел на негова основа по-късно 4 пъти печели рали Льо Ман.

Кризата на 20-те години се отразява и на Alfa Romeo. По някое време тя се изправя пред банкрут и през 1933 г. е национализирана. Под ръководството на Уго Хобато започва производство на авиационни двигатели, тежки камиони и друго военно оборудване. По-късно се стига и до абсурдно производство - поставяне на два двигателя на кола, по което започват да се увличат и много други фирми.

Появилите се през 1936 г. нови "мерцедеси" и "ауто юниони" внезапно слагат край на господството на Alfa Romeo в състезанията. Дотогава марката печели ралитата "Льо Ман" от 1931 до 1934 г., "Тарга Флорио" - от 1931 до 1935 г. и "Миле Миля" през 1931-1934, 1936 и 1937 г. Тацио Нуволари с РЗ побеждава в Гран При на Германия. На мястото на Джано са взети няколко нови конструктора. Това са Джоакино Коломбо - в последствие прави двигатели за Ferrari, испанецът Уилфредо Рикард - през 1950 г. конструира Pegaso и създава състезателните коли на Alfa Romeo, и Бруно Тревизан - взема под контрол производството на автомобили.

Италианската марка не се дава без бой при състезанията на немците. През 1937 г. виждат бял свят спортната версия на автомобила 8 С 2900 с мотор Tipo В и шасито Tipo С. Именно тогава, след провала на колата в Гран При на Италия, е уволнен Джано. Започват разработки на Alfa в областта на аеродинамиката с каросерията Tipo 308 Aerodynamica. Коломбо създава моторите Tipo 312 V 12 и Tipo 316 V 16 на базата на разработки във Ferrari.

През 1939 г. е създаден спортният автомобил Tipo 412 на шасито 8 С 2900 В с двигателя на Джано версия 12 С 1937. Правят се и други коли, но те са само прототипи, които не могат да се конкурират с немските. Мусолини е разочарован, че не може да отговори на предизвикателството на Mercedes и Auto Union в Гран При.

Тогава Alfa Romeo създава за своите състезателни коли отделението Alfa Corse под шефството на Енцо Ферари, който го ръководи една година. През 1929 г. той напуска и създава собствена фирма за продажба на Alfa Romeo и подготовката им за състезания. В кариерата си израства от обикновен състезател до шеф на там. Основава Auto Avia Costruzioni и през 1939 г. окончателно скъсва с Alfa Romeo.

Alfa Romeo се обръща към подготовката на по-малки спортни коли, надявайки се, че германците не обръщат голямо внимание на този клас, но очакванията не се оправдават. Затова до началото на Втората световна война Alfa Romeo има само скромни постижения в спорта.

Новата война спира пак производството. Съюзниците бомбардират заводите в Портело през 1942 г., а през 1944 г. ги сриват до основи.

Тогава Уилфредо Рикарт приема на работа авиационния инженер Орацио Пулия и Джузепе Басо, които по-късно създават легендарните модели 1900 и Giulietta. Президентът на фирмата Хобато е разстрелян от партизаните заради сътрудничество с окупаторите през 1945 г. Него-вото място се заема от Паскуале Гало.

През 1946 г. в Гран При на нациите в Женева две "алфи", пилотирани от Фарина и Вимиле, заемат първите места. А през 1950 и 1951 г. Фарина и Фанджо печелят Световния шампионат с коли, направени преди войната.

Компанията започва производството и на автомобили за широката публика, запазвайки спортния им темперамент. Всички произведени Alfa Romeo тогава са годни за ралита и състезания. Не случайно дори моделите 1900 и Giulia, със своите "салони" с четири врати, са наричани "истински състезателни".

През 1947 г. компанията се завръща към производството на своя grand-tourer 6 С 2500, който е представен за пръв път през 1939 г. Автомобилът е много скъп и е само за ентусиасти. За пет години са продадени 1451 екземпляра. Двигателят с обем 2443 куб. см има мощност 90-110 к.с. при 4800 оборота в минута.

Компанията променя посоката през 1949 г. под управлението на Орацио Сата. Направен е малък автомобил с "монокок" (каросерия, за която се крепят колелата, окачването шасито и двигателят - терминът е заимстван от авиационното производство). Той е евтин за производство. Четирицилиндровият мотор, на място на шестцилиндровия до този момент, има два разпределителни вала и не е предназначен за състезания. Известен е като моделът 1900 заради обема на двигателния си агрегат. Представен е за пръв път на автомобилния салон в Париж през есента на 1949 г. От него са продадени 19 328 екземпляра. Има четирицилиндров двигател с обем 1884 куб. см и мощност 80 к.с. при 4800 оборота в минута. Той е с два горни разпределителни вала и двоен карбуратор. През 1957-1969 г. се произвежда моделът 2000 с двигател с мощност 108 к.с. при по-високите 5800 оборота в минута. Предавките са пет и се сменят от лост на волана.

Въпреки това производството на състезателни коли не се спира. Моделът 1900 е последван от Giulietta и Giulia с кубатура съответно 1300 и 1600 куб. см. Специалистите на компании като Zagato и Bertone усъвършенстват тези модели във версии съответно SZ и TZ, които са продавани в ограничена серия от Zagato. Giulietta има версия Spyder. по дизайна на Pininfarina. По това време в другите държави няма много евтини коли и Giulietta придобива популярност наред с VW Beetle. Под капака си има 53 к.с., които достига при 5200 оборота в минута. Арматурният панел на автомобила е с линеен спидометър - много модерен за времето си. Като опция се предлагат отделни седалки отпред, вместо обща пейка. На основата на спортната версия, разработена от Bertone през 1955 г., има и салонна, превозваща шестима пътници. Моделът Giulia се произвежда в периода 1962-1978 г. и от него са направени близо половин милион бройки. Версията Super има мотор от 1570 куб. см и мощност 100 к.с., които и позволяват да достигне с лекота 175 км в час. Тези автомобили вече са годни и за състезания.

През 1950 и 1951 г. Alfa Romeo е световен шампион при конструкторите с Alfetta Formula One Car. Придобилото популярност име е поставено по-късно на модела, произвеждан от 1972 до 1975 г. Това е салонна версия със 122 "коня" под капака и дискови спирачки на диференциала. Серията 2600 е представена през 1960 г. Тя включва "купе 2+2" (формула на каросерията, при която местата са за двама възрастни и две деца) и "кабриолет" (открит автомобил със свалящ се покрив).

След основополагащите модели 1900. RL на Мерози и 6 С 1500 на Джано от периода 1926-1927 г. през 1954 г. се пуска Giulietta. Автомобилът има грандиозен успех. 1,3-лит-ровият мотор с алуминиева глава, двата разпределителни вала и целометалическата каросерия са отличителните белези на този модел. Той е достъпен за голяма аудитория. Трансмисията е еталон за производителите цяло десетилетие. Появяват се и версиите "купе" (формула на каросерията със скосен отзад покрив и две врати - може да бъде и четириместна) и "спайдер".

През 1961 г. в автомобила се внасят изменения - увеличава се кубатурата, има петстепенна скоростна кутия. Появява се малкият "седан" (формула на каросерията, при която има отделения за двигателя, пътническото купе и за багажа или както се нарича още - триобемна) Giulia TI. Прави се тест в аеродинамичен тунел. Автомобилът вдига 185 км в час. През 1963 г. с двигателя на модела екипират Giulietta Sprint Speciale и поставят двойни карбуратори Weber DCOE. Влиза в експлоатация новият производствен център в град Арези, защото този в Портело не може да насмогне с продукцията.

От 1965 г. моторът на Giulia Veloce поставят на седана Giulia Super и купето GTA по дизайн на Бертоне.

През 1967 г. се появява Giulia с двигател с увеличена кубатура на 1799 куб. см.

През 1972 г. Tipo 33 донася на Alfa 2-ро място в Световния шампионат и става забележима сила във Формула 3. Три години по-късно 33 ТТ 12 господства при спортните автомобили. През 1972 г. шефът на компанията Лураджи напуска фирмата и настъпва междуцарствие с много конфликти с профсъюзите и стачки. Появява се новият модел Alfetta с дискови спирачки на четирите колела. Интересен е блокът на двигателя със скоростната кутия. Но колата не е успешна и се отличава с по-ниско качество на изработката. Излиза "купето фастбек" (формула на каросерията, при което отзад има наклонен капак, включващ стъклото и капака на багажника) Alfetta GT по дизайн на Джуджаро.

Първият Alfasud е представен през 1971 г. и е пионерът на марката с предни задвижващи колела. Предлага се избор от двигатели с обеми 1186, 1286, 1350 и 1490 куб. см. Мощността е от 63 до 95 к.с. От автомобила са продадени над един милион бройки. Механиката и конструкцията са на Рудолф Хрускади, а дизайнът - на Джорджето Джуджаро. Успешната фирмена политика води до откриване на нов завод за производството на модела в южна Италия. Краят на 70-те години е тежък за фирмата. Първоначално се явяват проблеми с работниците, които се преодоляват бързо. От 1973 г. Alfa Romeo е част от империята на FIAT, a работниците във фабриката в Арези, до Милано, са и до ден днешен горди, че работят за такава марка.

Официален вносител на Alfa Romeo за България е "Милано Моторс".

За тези от вас, които търсят авточасти втора употреба за своята мила италианка, ние предлагаме бърза връзка с множество автоморги в цялата страна. От тук можете да пуснете вашето запитване за части за Алфа.